Вискяр планина

Вискяр е планина в Западна България, на границата между Софийска и Пернишка област, част от Завалско-Планската планинска редица на Средногорието.

Планината е разположена между Бурелската котловина на север и Софийската котловина на североизток, а на юг склоновете ѝ постепенно потъват в Брезнишката котловина. На югозапад чрез Ярославската седловина (964 m) се свързва със Завалска планина, а на югоизток чрез Радуйската седловина (830 m) — с планината Люлин. Дължината ѝ от северозапад на югоизток е около 15 km, а максималната ѝ ширина е около 5-6 km.

Вискяр е ниска планина, с централен рид с плоско било и къси, силно разчленени склонове. Най-високата точка е връх Мечи камък (1077 m), разположен на 4-5 km северно от град Брезник. Изградена е предимно от горнокредни андезити, пясъчници, туфи и туфити. Тя е слабо залесена — по североизточните ѝ склонове има малки широколистни гори от бук и дъб, а югозападните ѝ са обезлесени. По билото на планината преминава главният вододел на България между водосборните басейни на Черно и Егейско море. От нея водят началото си реките Габерска (ляв приток на Нишава) и Сливнишка (от басейна на Искър), а югозападните и южните и склонове се отводняват от малките, леви притоци на река Конска (десен приток на Струма).

В планината и по нейните склонове са разположени 1 град и 30 села.

• Софийска област — 17 села: Братушково, Бърложница, Горно село, Гургулят, Гълъбовци, Делян, Драготинци, Дреатин, Начево, Пищане, Повалиръж, Радуловци, Ракита, Храбърско, Цацаровци, Чеканец и Ялботина;
• Област Перник — 1 град и 13 села: Арзан, Бабица, Брезник, Брусник, Вискяр, Гоз, Горни Романци, Долни Романци, Завала, Красава, Озърновци, Радуй, Расник и Ярославци.

В южната си част планината се пресича от два пътя от Държавната пътна мрежа:

• От град Брезник до село Златуша, на протежение от 13,2 km — участък от третокласен път № 638 Брезник — Златуша — Божурище.
• От село Гълъбовци до град Брезник, на протежение от 13,5 km — участък от третокласен път № 811 Беладие хан — Сливница — Брезник.

По югоизточното ѝ подножие, през Радуйската седловина преминава участък от трасето на жп линията Перник — Волуяк.